Това е Йордан. Изглежда забавно, нали?
Йордан е истински. 20 килограмов космат мъжкар. Нищо, че е без тестиси.
Йордан е умен. Интелигентен. Може да бъде хитрец. Играч. Истински разбирач е на блаженните удоволствия и изпечен тарикат и манипулатор. Винаги осъществява плановете си.
Йордан е състрадателен. Добър. Защитник на слабите.
И той е бил слаб. Преди. Сега е уверен и ходи гордо.
Самоук, оцелял, самостоятелен.
Имаше късмет. Надявам се, че още го има.
Днес Йордан е част от моето семейство. Мой брат, мое дете, съквартирант, учител, будилник, успокоител, увеселител. Той не е мой. Ние просто споделяме животите си заедно.
Заедно ставаме, лягаме, ходим, радваме се. Заедно ни боли и заедно сме щастливи.
Йордан е просто едно куче, нали разбирате?
Едно от онези на улицата, които спят където намерят, зъзнат зиме и умират от горещина през лятото, които нямат какво да ядат и биват жертва на човешката жестокост.
Йордан беше един от тях.
Сега е член на семейството ми. Този помияр. Да, същия като онези, които лежат по мръсните тротоари, онези пълните с бълхи и зарази животни, които често агонизират по родните ни квартали, защото са били удобни да бъдат мишена за съседа до нас, който си е купил нова пушка. Или пък за онзи другия, който живее на 2-ри етаж и трови кварталните кучета с антифриз защото е страхлив и злонамерен човек.
Йордан си е Йордан. И преди, и след.
Просто сега има повече поводи да бъде щастлив.
Има топло легло и осигурена пълноценна храна. Но е същия онзи помияр от улицата.
.jpg)
.png)
.jpg)
.png)
